01.02.15г. 19:55 - След почти целодневно пътуване, на път за вкъщи влязох в магазина да си взема нещо за хапване.    Естествено - върнаха ми една шепа стотинки. Прибрах ги в джоба, вместо в портфейла  и излязох. Доволна, с бодра стъпка    закрачих към вкъщи - нямах търпение да вляза на топло и да хапна. Обаче на няколко метра от входа на магазина ме спря една    жена: "Извинете!"- непринудено любезна интонация - звучеше, като че или ще иска огънче, или ще пита колко е часа. "Да?!"    отговорих. тя пак:"Извинете..(пауза).., имате ли случайно едно левче да ми дадете?!" Спрях да ровя за огънчето и я    погледнах - млада, спретната, чиста. Колко тъжно - естествено че щях да й дам.. сетих се за 84-те стотинки ресто в джоба    ми. Сетих се и за другите пари в портфейла, които бяха по 10 лева. Едните ми се сториха малко, а другите много - а ако беше    поредната измамница?! И зададох много тъп въпрос с още по-тъпа интонация уж, за да си помогна да взема правилното решение    какво да й дам: "Защо така? Какво се случи?" Тя все така непринудено и дори с лека усмивка ми отвърна:"Ми просто съм преди    заплата и.. знаете как е." Не знам защо, но тази нейна искреност и лекота тотално ме обърка и... се насочих към стотинките.    Бръкнах в джоба.. разпилях ги без да искам по земята. Не можеше да стане по-унизително за нея. Извиних се.. Взех да събирам    с нея. Тя пак така леко отвърна "Спокойно.. нищо" и се усмихна...дадох й ги и почти побегнах объркана. С всяка крачка    вината ми ставаше все по-голяма. Погледнах назад и се зачудих, дали да се върна - тя вече беше в далечината. Защо не я    вкарах в магазина да я нахраня поне? Мамка му..та това беше момиче като мен! Мамка му! Какво, ако ме лъже.. нали щях да й    купя ядене, а не цигари или алкохол.. мамка му! Кога хората станахме толкова мнителни? Как успя реалността да ни превърне в    студени и изплашени същества?! От кое се изплаших - че тя изглежда толкова спокойна, когато ми задава въпрос, който аз не    мога дори да си представя как се задава на непознат?! Или че може би ще ме излъже? И какво като стана глупава в очите на    непознат? или че може би ме е било страх че ще ми се случи нещо в тъмното? от какво се изплаших МАМКА МУ и защо не я    нахраних, а й подхвърлих жълти стотинки.. ЖЕСТОКА ГРОЗНА СМАЗВАЩА РЕАЛНОСТ! Уж още сме хора, но къде е човешкото?! Някъде    там - погребано от страховете и съмненията ни, родени от лъжата и измамата! Няма как да различим искрената болка от фарса!    Цветя гният в помията, но няма кой да ги извади от там. Докато кърлежите между нас все по-ненаситно засмукват и уж никой не    ги забелязва! Мълчим от страх и немарливост, докато изпиват кръвта ни - те стават все по-силни,а ние все по-изплашени!  Измамниците отварят бутилки вино с парите ни, а болни деца умират, защото помощ до тях така и не идва! Не идва, защото вече твърде много бутилки отвориха на наш гръб! Аз съм сигурна, че ако можехме да различаваме истинските нуждаещи, нямаше да останат такива! Мамка му - във какво се превърнахме! Роби на собствената си замъглена интуиция и криво разбрана справедливост!